Здравейте! Преди точно една година се запознах с момче от друг град.Направи ми впечатление,че изяви голямо желание да се премести при мен. Той е на 29, аз на 27. В началото бях скептична,но видях голям ентусиазъм от негова страна и наистина се премести и заживяхме заедно. В началото всичко беше наред, е,правеше ми впечатление само денонощните телефонни разговори с майка му и баба му и баща му де,но какво пък си казвах тогава... Те не преставаха да го навиват да се преместим в неговия град да живеем,а той е изключително малък в сравнение с Пловдив. Впоследствие започнаха да го настройват срещу Пловдив и така всеки ден му промиваха мозъка,че трябва да се прибере. Правеше ми и впечатление,че всичко ,което се случва с нас той го докладва на майка си, а също и че нямаше никакви навици. Опитах се многократно да му кажа,че работата ми ме изтощава и го молих за минимални усилия,но той отказваше да ми помогне дори с най-елементарните неща. Прибирах се след 12-часов работен ден и още с цивилните дрехи се хващах да готвя,да пускам пералня, да оправям и т.н. В последствие започнах да се изнервям и да си изпускам нервите пред него, а той при всеки скандал вдигаше телефона на майка му и баща му и докладваше всичко пред мен, а те естествено го подкрепяха и му казваха да се прибира при тях. Последваха няколко кошмарни месеца през които майка му ни тероризираше по 5 пъти на ден по телефона,за да се осведоми какво правим,къде сме и защо не правим и не сме там където тя е казала да бъдем. Молих го многократно да й каже,че поне аз имам нужда от малко лично пространство,но той категорично отказваше под предлога,че тя му е майка,те са му семейство и нищо няма да й каже.Никога не се съобразяваше с мнението ми, желанията ми,а само с това на майка си и баща си. Изникна и друг проблем,всъщност аз бях наясно с него отсамото начало, но го приех такъв какъвто е,защото видях,че е добър човек и го заобичах много бързо- сподели ми,че има шизофрения.Проблемът всъщност бяха нашите бъдещи деца и това,че се притеснявах за тях. Мислих много и това, което измислих е да използваме донор,като му казах,че не е длъжен да се съгласява и че ще го разбера,ако не се съгласи. Последва половин година през която той ту се съгласяваше,ту се отказваше, стигна до извода,че трябва да разговаря с майка си и баща си и каквото кажат те това ще бъде. Естествено те скочиха срещу мен да ме линчуват и от тогава направиха всичко възможно да ни разделят. И да, той се прибра при тях,защото извън темата за децата, не се чувствал комфортно в големия град,идвало му вповече работата,градът бил тъп и най-добре се чувствал при техните. Постави ми ултиматум че ако искам да бъдем заедно трябвало да се преместя там при него, но аз отказах,не само защото не искам да живея с техните, но и защото съм медицинско лице, което има частна практика и не намирам смисъл да си затворя работата и да отида в малкия град, за да живея с него и майка му,която ме мрази,а на него не му пука аз как се чувствам. Откакто се е прибрал все по-рядко се сеща да ме потърси,казва,че се чувства страхотно и че майка му му готви много вкусно. Но аз го обичам много и не мога просто така да го забравя... Какво мислите
1 zahorytonks answered
These are big jerks. Well, "your husband."