I Cry From The Slightest Problem

Здравейте! Момиче на 19 години съм и може би най-слабото ми място са нервите. От малка се разплаквам от най-малкото. Дали ще се скарам с някого и ще ми се насълзят очите, дали ще се притесня за нещо и ще се разплача, дали майка ми ще ме разкритикува за нещо. В училище са ме тормозили и винаги това завършваше с рев от моя страна. По този начин съучениците ми си изградиха прегради и отношението им беше винаги студено и отчуждено. Но, аз си бях виновна. Вече съм на такава възраст, в която се предполага, че човек по-лесно контролира нервите си. Някои от вас ще си кажат, че съм пълна лигла. Може и така да е, не знам. Просто изключително лесно някой може да ме разплаче. Дори безобидните шеги ме дразнят и веднага ми се насълзяват очите, дори и тъжен филм да гледам пак почвам. А сега покрай кандидатстването ми допълнителният стрес ми оказва изключително лошо влияние. Реве ми се постоянно. Все едно постоянно има една топка в сърцето ми. Не искам да е така. Искам да се наслаждавам на живота и да решавам проблемите си без рев. Колко сълзи съм изплакала, колко главоболия и безсънни нощи съм имала. На няколко пъти от силния стрес ми се е случвало да заспивам, стискайки силно зъбите си, а на следващия ден съм се събуждала със страшни болки в челюстта. Това за мен не е нормално и искам да го променя, но не знам какво да направя. Ще съм Ви благодарна ако дадете някакви съвети или споделите нещо от личен опит. :)