Здравейте на всички, преди около час се прибрах от работа, където и днес ми спукаха нервите и се сетих за тази приказка "Мачкай, за да те уважават". Млада жена съм, а като момиче напълно отхвърлях този възглед за живота - просто отвътре не ми идва да се държа зле с хората, такава една добра и наивна съм, чак избива на глупост понякога. Все гледам да помагам с каквото мога, че дори и само с добра дума, НО ВЕЧЕ СЪЖАЛЯВАМ ИСКРЕНО ЗА ТОВА!!! Като се върна назад във времето ето някои запомнени от мен моменти : - В детската градина се скарах с приятелка, после дълго се извинявах, но тя не ми говореше. Като и казах, че не ме интересува, тя ми се заизвинява... - В училище ( до към 7ми клас) ме бяха нарочили за аутсайдера на класа, а аз бързо забравях обидите и прощавах. После естествено всичко се повтаряше. До момента, когато аз започнах да ги обиждам. -Пак в даскало (след 7ми клас) някакви "кифли" ми правеха какви ли не гадни номера, страняха от мен (понеже не съм имала маркови дрехи например, ами "парцали".. )и ги чувах как ме одумват от задния чин. До момента, в който избеснях и 2 от тях изядоха шамарите-и заваляха покани за кафета, рождени дни и събирания... -Имах гадже, което толкова ме ревнуваше, че буквално ми забрани да говоря с момчета и сложи парола на входящите повиквания на тела, за да не ги трия. То не бяха скандали, то не беше чудо. Като го разкарах, обяснявайки му, че не струва и пукната пара... пълна промяна - той ми вярвал, той ме обичал, той винаги щял да се съобразява с мен и личният ми живот... Забрави, човече... Подобни случки "с лопата да ги рия", ето и днес - взех да помагам на една колежка, че е пълна флегма и не може да си свърши сама работата... Трепя се цял ден заради нея, а накрая ми казва, че говорила с шефката да поема половината нейна работа... Какво нахалство - тя закъсала, а сега ТЯ да помага на МЕН ли! !?? ! Мислех да си премълча, но направих точно обратното - вдигнах и скандал и с мек, но уверен тон заявих на шефката, че няма да стане. Резултата - когато излязохме в почивка нахалницата купила шоколад и кафе и ми вика "Това за помощта днес, нямаше да се справя без теб.... " Така че, мили ми хора, колкото и да сме добри и наивни, най-добре понякога да се сещаме за заглавието на историята ми, че и ние да видим бял свят. Истината е една и работи, ако не стигаме до крайности: МАЧКАЙ, НЕ ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ!!! МАЧКАЙ, ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СМАЧКАН!!!
1 maxafter answered
I am a lone wolf, I do not help, but I do not harm, I do not interfere with people at work and I do not allow them to interfere with mine. Rebel